Върви народе възродени, към светла бъднина върви
с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови.
Думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг за първи път.
Думи, които често пъти изговаряме наизуст без дори да се замислим за смисъла и гордостта, които носят.
24 май не е просто поредния официален празник - това е денят, в който всеки българин може да изкрещи с пълно гърло, че е горд потомък на нация, заемаща стратегическо място в историята на Европа.
24 май е символ на достойнство, традиция и духовност.
Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която сме дали на света. Даваща самочувствие, образованост и културна независимост на "вси славяни".
Традиция - най - дълго празнуваният ни празник в историята - вече повече от 200 години.
Духовност - празник не на политици и военни, а на културата и науката. На хората градящи устоите на нацията, на хората даващи ни идентичност и на тези, които възпитават поколенията след нас.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички, които се чувстват българи!
"Няма друг ден, в който българинът да е толкова топло усмихнат в съдружие, няма друг миг, който да обдарява българското съзнание с толкова удовлетворение и уют. От друга страна, наблюдателното око не може да не забележи, че онова, което стопля душите ни, примирява ни и ни въздига със и в самите нас, сякаш ни се струва недостатъчно представително, за да се означим национално с него, да го обявим за национален празник. Впрочем, не познавам друг народ, който толкова да се е колебал, кой е всъщност националният му празник. При хиляда и триста години история ние винаги избираме дата, когато някой е направил нещо вместо нас, когато някой ни е освободил. От едно освобождение скачаме към друго, подлагайки на съмнение или преоценка предишното. И в крайна сметка винаги сме не субект, а обект на националния си празник, не се решаваме на единствено достойния жест да обявим за истински национален празник деня, който осенява културната ни самобитност, който ни въздига във великото историческо начинание, изпълнено и превърнато в живот от самите нас.
Ние, българите, сме осенени от неоспорима истина - денят на светите братя не търси място за нас в историята, а символизира едно цялостно градивно културно пространство, нашия очевиден дял на сътворци на днешната цивилизация. Обдарява ни с уникалния шанс да сме различни и дълбококоренни при участието ни в общото съзидание на човечеството."
Светският празник за св.св.Кирил и Методий, който се развива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852г. на Неофит Рилски.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата година, 1858г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", акад. И. Юхновски обаче разказва за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен “на празник на писмеността на българите” и той видял “как те пели тъжни песни и после играли хоро”. Така сега знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е точно от преди повече от 200 години. Това е най-дълго честваният празник в държавата ни.
В средата на ХІХ век празникът се чествал и в Русия, и в България, във връзка със започналата борба за църковна независимост. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). Денят на св.св.Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот и днес, в светлината на традицията, празникът 24-ти май обединява минало и бъдеще, за да обогати настоящето
За официален празник 24 май е обявен с решение на 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.
|
Начало 21:14
