Л Е Г Е Н Д А З А М А Р Т Е Н И Ч К А Т А Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бялото кълбо на крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв и Ханът разбрал, че се пролива братска кръв, но бил щастлив, че скъпите му брат и сестра идват при него. Аспарух късал кончетата от бялочервената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсне никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме единни, да сме щастливи, да сме българи...” Било ден – първи март, лето 681. По Васил Станилов Л Е Г Е Н Д А З А М А Р Т Е Н И Ч К А Т А Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бялото кълбо на крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв и Ханът разбрал, че се пролива братска кръв, но бил щастлив, че скъпите му брат и сестра идват при него. Аспарух късал кончетата от бялочервената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсне никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме единни, да сме щастливи, да сме българи...” Било ден – първи март, лето 681. По Васил Станилов |
|