Какво ни кара да бъдем лоши?

               Думата лош е антоним на добър и ако разлистим тълковния речник навярно ще прочетем, че това е индивидуално негативно качество на характера и постъпките. Човекът не наследява това качество. Той не се ражда егоист, злодей или престъпник. Майчините ласки, закрилата и задоволените нужди през детството са символ на добротата и лошите помисли ги няма. Но когато младият индивид започва да общува с по-широк кръг хора нещата вече се променят. Не случайно е приета тезата, че основите на възпитанието и културата на човека се полагат през първите седем години. След това е късно.            
              Защо понякога сме лоши? Какво ни кара да бъдем такива?Може ли и добрият човек в конкретни случаи, по изключение,  да постъпи лошо? Несъмнено липсата на ранно добро възпитание и придобита впоследсвие култура на обществото поведение е една от причините за отрицателните прояви. От значение са и натрупаните знания, развития интелект. Възпитаният, добрият човек знае, че ограниченият ум отрича всичко, което не разбира. И няма да спори горещо с него. Той умее да изслушва събеседника,  да уважава възрастите,  да помага на изпадналите в беда. Не посяга с юмрук на другаря си и на чуждите вещи. Не се изолира, а съумява да се приобщи в колектив. Познава, ако е възрастен и никога няма да ги наруши. Помага на децата и близките си и се радва на уважението им.  
             Лошият човек в повечето случаи постъпва обратно. Неосъзнато или умишлено, повлиян от лошите приятели, лошия пример, от злобната завист, от належаща нужда за оцеляване в гъстата житейска джунгла. Незадоволените желания, мечтите да имаме пари, скъпи вещи,  удобства,  по-голяма лична свобода. Те пораждат вариантите как да ги придобием с непочтени средства, с бруталност или измама.           
           Една от коментираните причини за лошите прояви на младите хора напоследък е прекаленото насищане на програмите на телевизията с информации и филми за убийства, насилие, злоупотреби и други престъпления. Лошият се стреми да подражава на “героите” от екрана,  може да стане и добрият, възпитаният човек.            
         Когато бъде предизвикан от незаслужена обида, от бруталност, от дълг да помогне на страдащия. Но в юридически аспект, евентуално в съда, неговите “лоши” постъпки ще се квалифицират не в буквалния им смисъл, а като добри, защото са защитили живота или достойнството на потърпевшия. Темата за доброто и лошото в живота е необятна. Хиляди страници са изписани по нея философи, педагози. Може би милиони са конкретните казуси на това вековно противостоене. А най-елементарният извод, който може да изведем от тях за себе си, е този: не прави на другите това,  което не искаш да направят на тебе. Живей честно,  уважавай всички. Защитавай достойнството си. И дори да не се чувстваш щастлив,  поне ще знаеш, че си един нормален човек в своята държава.