ПЛОВДИВ
Пловдив е един от най-старите градове в Европа. Един град по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена.
Градът се изгражда върху трите, събрани на едно място хълма - Небеттепе, Таксимтепе и Джамбазтепе. На връх Небеттепе се намират останки от първото праисторическо заселище на Трихълмието, което през ХІІ в. пр. Хр. прераства в град.
Установено е, че това е древнотракийският град Евмолпия.
История
Пловдив е един от най-старите градове не само в България, но и в Европа. Той е съвременник на Троя и е по-древен от Рим, Атина и Константинопол. Историята му е тясно свързана с две тракийски племена - одрисите и бесите, населявали поречието на река Марица и Родопите. Те създават върху три хълма укрепено селище, наречено Евмолпия, което означава сладкозвучен и се свързва с митичния тракийски певец Орфей. Според друга легенда името идва от Евмолп - мъжа на красивата нимфа Родена.
През 342 г. пр.н.е. Филип II завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип). Македонското управление трае само около половин век. Смъртта на Александър Велики, син на Филип II, подбужда свободолюбивите траки към въстание и Севт III, цар на одрисите, възстановява тракийското царство.
Повече от два века са нужни на римляните да покорят Тракия. До 72 г. пр.н.е. те завладяват цялото поречие на Марица, включително и Филипополис, който наричат Тримонциум (град на трите хълма). Бързо оценяват важното стратегическо положение на града и предприемат мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища, обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си градът напуска очертанията на трихълмието и се разпростира в низината.
След упадъка на Римската империя, когато тя се разделя на две (в края на IV век), Тримонциум става част от Византия. Император Юстиниан Велики обновява напълно града.
През римската епоха освен Тримонциум той е наричан още Улпия, Флавия и Юлия. Около средата на VI век тук идват славяните, които постепенно променят етническия облик на целия регион. Те възприемат тракийското име на града Пулпудева, но го модифицират като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното Пловдив.
По време на Първото и Второто българско царство като пограничен град Пловдив е изключително важен в непрестанните борби между Византийската империя и младата българска държава и няколко пъти сменя владетеля си. След завладяването на долината на река Марица от турците през ХIV век той попада във вътрешността на Османската империя и губи значението си на важна крепост. Укрепленията се разрушават. Постепенно, но необратимо всички следи от древното минало на града изчезват. Турците променят не само името му - Филибе, но и архитектурния му облик. Масово се строят джамии, странноприемници, ханове, бани. На прага на Ориента Филибе израства като оживен икономически център, град на търговци и занаятчии.
Възраждането събужда българския дух. Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост. Градът става най-радикалният център на църковните борби. През 1870 г. Високата порта официално признава автономията на българската църква, а оттам и съществуването на българската нация. Преди това българите са поставяни под общия знаменател християни.
Пловдив се слави с много първи за България събития в областта на образованието и културата. Той е люлка на модерното светско образование, българската книжнина, първи голям литературен център. Този вечен град ражда творческата сила и дава вдъхновение на най-големите интелектуалци и духовни лидери на нацията. Постиженията в областта на образованието и извоюването на църковна независимост ускоряват борбата за политически права и национална независимост.
След края на Руско-турската освободителна война Санстефанският мирен договор, подписан на 3 март 1878 г., създава Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град е обявен за столица на новата държава. Берлинският договор обаче разрушава мечтата на българите да имат обединена и свободна държава. България е разделена на две: Княжество България със столица София и васална провинция Източна Румелия със столица Пловдив. София става държавен и политически център, но Пловдив запазва естествения си статут на културен център.
След Съединението, обявено тук на 6 септември 1885 г., Пловдив остава и до ден днешен вторият по големина и значение град в България след столицата София, стратегически и важен промишлен, търговски, научен, културен и комуникационен център.
КЪЩИ
В края на ХVІІІ и особено през ХІХ век богати търговски фамилии, търгуващи с Европа и Ориента, притежаващи кантори във Виена, Истанбул, Одеса и др. със съвсем обяснима амбиция решават да демонстрират своето богатство и икономически възможности чрез големите си разкошни къщи. За няколко десетилетия само чрез ръцете на възрожденския майстор Трихълмието се превръща в истинска приказка.
Днес познавачът и обикновеният турист спрял се пред бароковата фасада на пловдивската къща могат да черпят от достолепието на старите творци - създатели на архитектурни паметници с изключителна художествена стойност. Българските майстори строители, зидари, архитекти, изкусни дърводелци, резбари и зографи са съчетали своето умение, което се е оказало изключително полезно за процъфтяването на строителното изкуство в Пловдив през епохата на Възраждането. |